Това е действително едно от най-погрешните съждения, които съм чувала. Повярвайте, не е необходимо да си изкуствовед, за да разбираш от картини! Няма всъщност нищо за разбиране. Рисуването на картина е едно чисто чувство и стремеж към красота. Тези са и нещата които ни карат да харесаме картината. А щом я харесате тя вече е изкуство. И сто докторанти по изкуствознание да ви разубеждават, вие усещате че сърцето ви е докоснато. Вие виждате в картината това, което никой друг не вижда /включая художника, най-вероятно/. Затова тя е ваша. Заради споделеното чувство. И така всеки път когато възкликнете "харесва ми", вие имате силата да превръщате в изкуство предмета на вашето възхищение. Тогава сте най-ерудирания познавач, този който знае кое е близко на сърцето ви.
